пренавил е

Речник на българския език

1. пренавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренавил е е производна форма на пренавия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренавил е е производна форма на пренавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).