пренавило

Речник на българския език

1. пренавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренавило е производна форма на пренавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренавило е производна форма на пренавия (мин. деят. св. прич. ср. р.).