пренавиела

Речник на българския език

1. пренавиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пренавиела е производна форма на пренавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пренавиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пренавиела е производна форма на пренавия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).