пренавиел

Речник на българския език

1. пренавиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренавиел е производна форма на пренавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренавиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пренавиел е производна форма на пренавия (мин. деят. несв. прич. м. р.).