пренаби

Речник на българския език

1. пренаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пренаби е производна форма на пренабия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пренаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пренаби е производна форма на пренабия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).