премитаха

Речник на българския език

1. премитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

премитаха е производна форма на премитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. премитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

премитаха е производна форма на премитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).