преметяло

Речник на българския език

1. преметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преметяло е производна форма на премета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преметяло е производна форма на премета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).