преметеше

Речник на българския език

1. преметеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

преметеше е производна форма на премета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. преметеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

преметеше е производна форма на премета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).