преметете

Речник на българския език

1. преметете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

преметете е производна форма на премета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. преметете — повелително наклонение, мн. ч.

преметете е производна форма на премета (повелително наклонение, мн. ч.).