преметели

Речник на българския език

1. преметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

преметели е производна форма на премета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

преметели е производна форма на премета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).