премесил

Речник на българския език

1. премесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

премесил е производна форма на премеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. премесил — мин. деят. св. прич. м. р.

премесил е производна форма на премеся (мин. деят. св. прич. м. р.).