премени

Речник на българския език

1. премени — мн. ч.

премени е производна форма на премяна (мн. ч.).

2. премени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

премени е производна форма на пременя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. премени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

премени е производна форма на пременя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. премени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

премени е производна форма на пременя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. премени — повелително наклонение, ед. ч.

премени е производна форма на пременя (повелително наклонение, ед. ч.).