премелите

Речник на българския език

1. премелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

премелите е производна форма на премета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. премелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

премелите е производна форма на премеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).