премел

Речник на българския език

1. премел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

премел е производна форма на премета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. премел — мин. деят. св. прич. м. р.

премел е производна форма на премета (мин. деят. св. прич. м. р.).