прелъстял

Речник на българския език

1. прелъстял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъстял е производна форма на прелъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъстял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прелъстял е производна форма на прелъстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).