прелъстявал си

Речник на българския език

1. прелъстявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прелъстявал си е производна форма на прелъстявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъстявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прелъстявал си е производна форма на прелъстявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прелъстявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прелъстявал си е производна форма на прелъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).