прелъстявал

Речник на българския език

1. прелъстявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъстявал е производна форма на прелъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъстявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъстявал е производна форма на прелъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прелъстявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прелъстявал е производна форма на прелъстявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прелъстявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прелъстявал е производна форма на прелъстявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).