прелъстил е

Речник на българския език

1. прелъстил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъстил е е производна форма на прелъстя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъстил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъстил е е производна форма на прелъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).