прелъстил

Речник на българския език

1. прелъстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъстил е производна форма на прелъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъстил — мин. деят. св. прич. м. р.

прелъстил е производна форма на прелъстя (мин. деят. св. прич. м. р.).