прелъсти

Речник на българския език

1. прелъсти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прелъсти е производна форма на прелъстя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прелъсти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прелъсти е производна форма на прелъстя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прелъсти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прелъсти е производна форма на прелъстя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прелъсти — повелително наклонение, ед. ч.

прелъсти е производна форма на прелъстя (повелително наклонение, ед. ч.).