прелъгвало

Речник на българския език

1. прелъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелъгвало е производна форма на прелъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прелъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелъгвало е производна форма на прелъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прелъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прелъгвало е производна форма на прелъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прелъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прелъгвало е производна форма на прелъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).