прелъгало

Речник на българския език

1. прелъгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелъгало е производна форма на прелъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прелъгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прелъгало е производна форма на прелъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).