прелъгал

Речник на българския език

1. прелъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъгал е производна форма на прелъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

прелъгал е производна форма на прелъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).