прелъга

Речник на българския език

1. прелъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прелъга е производна форма на прелъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прелъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прелъга е производна форма на прелъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).