преломило

Речник на българския език

1. преломило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преломило е производна форма на преломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преломило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преломило е производна форма на преломя (мин. деят. св. прич. ср. р.).