преломила

Речник на българския език

1. преломила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преломила е производна форма на преломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преломила — мин. деят. св. прич. ж. р.

преломила е производна форма на преломя (мин. деят. св. прич. ж. р.).