прелелите

Речник на българския език

1. прелелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

прелелите е производна форма на прелея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. прелелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

прелелите е производна форма на прелея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).