прекършил

Речник на българския език

1. прекършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекършил е производна форма на прекърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекършил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекършил е производна форма на прекърша (мин. деят. св. прич. м. р.).