прекупило

Речник на българския език

1. прекупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекупило е производна форма на прекупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекупило е производна форма на прекупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).