прекупело

Речник на българския език

1. прекупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекупело е производна форма на прекупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекупело е производна форма на прекупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).