прекупели

Речник на българския език

1. прекупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прекупели е производна форма на прекупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прекупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прекупели е производна форма на прекупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).