прекупел

Речник на българския език

1. прекупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекупел е производна форма на прекупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прекупел е производна форма на прекупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).