прекръстил

Речник на българския език

1. прекръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекръстил е производна форма на прекръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекръстил е производна форма на прекръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).