прекръстели

Речник на българския език

1. прекръстели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прекръстели е производна форма на прекръстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прекръстели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прекръстели е производна форма на прекръстя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).