прекрачвало

Речник на българския език

1. прекрачвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекрачвало е производна форма на прекрачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекрачвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекрачвало е производна форма на прекрачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прекрачвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекрачвало е производна форма на прекрачвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прекрачвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекрачвало е производна форма на прекрачвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).