прекратяло

Речник на българския език

1. прекратяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекратяло е производна форма на прекратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекратяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекратяло е производна форма на прекратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).