прекратявало

Речник на българския език

1. прекратявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекратявало е производна форма на прекратявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекратявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекратявало е производна форма на прекратявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прекратявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекратявало е производна форма на прекратявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прекратявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекратявало е производна форма на прекратявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).