прекратил си

Речник на българския език

1. прекратил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прекратил си е производна форма на прекратя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прекратил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прекратил си е производна форма на прекратя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).