прекопал

Речник на българския език

1. прекопал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекопал е производна форма на прекопая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекопал — мин. деят. св. прич. м. р.

прекопал е производна форма на прекопая (мин. деят. св. прич. м. р.).