прекопа

Речник на българския език

1. прекопа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прекопа е производна форма на прекопая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прекопа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прекопа е производна форма на прекопая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).