преконфигурирало

Речник на българския език

1. преконфигурирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преконфигурирало е производна форма на преконфигурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преконфигурирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преконфигурирало е производна форма на преконфигурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преконфигурирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преконфигурирало е производна форма на преконфигурирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преконфигурирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преконфигурирало е производна форма на преконфигурирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).