прекипяло

Речник на българския език

1. прекипяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекипяло е производна форма на прекипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекипяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекипяло е производна форма на прекипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прекипяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекипяло е производна форма на прекипя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прекипяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекипяло е производна форма на прекипя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).