прекатуряло е

Речник на българския език

1. прекатуряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатуряло е е производна форма на прекатурям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекатуряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатуряло е е производна форма на прекатурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прекатуряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатуряло е е производна форма на прекатурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).