прекатурнат

Речник на българския език

1. прекатурнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

прекатурнат е производна форма на прекатурна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прекатурнат — мин. страд. прич. м. р.

прекатурнат е производна форма на прекатурна (мин. страд. прич. м. р.).