прекатурило е

Речник на българския език

1. прекатурило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатурило е е производна форма на прекатуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекатурило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатурило е е производна форма на прекатуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).