прекатури

Речник на българския език

1. прекатури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прекатури е производна форма на прекатуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прекатури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прекатури е производна форма на прекатуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прекатури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прекатури е производна форма на прекатуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прекатури — повелително наклонение, ед. ч.

прекатури е производна форма на прекатуря (повелително наклонение, ед. ч.).