прекатурели

Речник на българския език

1. прекатурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прекатурели е производна форма на прекатуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прекатурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прекатурели е производна форма на прекатуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).