прекатерил е

Речник на българския език

1. прекатерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекатерил е е производна форма на прекатеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекатерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекатерил е е производна форма на прекатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).