прекатерило

Речник на българския език

1. прекатерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекатерило е производна форма на прекатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекатерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекатерило е производна форма на прекатеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).