прекатерила

Речник на българския език

1. прекатерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прекатерила е производна форма на прекатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прекатерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прекатерила е производна форма на прекатеря (мин. деят. св. прич. ж. р.).